Снимката, която избрах за този пост, отразява напълно за какво мечтаехме с Иван преди три години, когато купихме 10 декара земя на обрасъл с бурени баир и две порутени къщи. От тогава всеки ден се трудим за да направим от „Нашето място“ едно наистина уютно пространство, в което човек да може да отпусне сърцето и душата си и да си почине. Както сме писали и преди, за нас „Нашето място“ не е просто бизнес. „Нашето място“ не осигурява прехраната ни – ние си имаме добри професии, които успешно упражняваме. За нас, „Нашето място“ е домът, за който винаги сме мечтали, възможност да достигнем до нови приятели и съмишленици и един ден, то да бъде нашата финансова опора за създаване на мечтаното от нас училище в Родопите. „Нашето място“ си е нашата мисия. Именно поради всички тези причини, ние можем да си позволим да даваме само най-доброто от себе си, докато го изграждаме. Всеки ден се събуждаме с нов устрем, как да направим това пространство все по-добро и по-уютно. За нас то е израз на най-доброто, което можем да дадем и направим и държим на това с всеки гост който посрещаме.
Именно, защото имаме ясна визия за това, какво искаме да постигнем и как то да функционира, при нас максимата „Клиентът винаги е прав“ не важи. Тази максима е създадена от хора, които нямат визия за ценностите, които начинанието им би изразявало. Реално, това е абдикация от отговорност към собствените им визия и ценности. Няма как да създадеш качествен продукт, ако просто се стараеш на всяка цена да угодиш на желанията на всичките си клиенти, най-вече поради факта, че те могат да бъдат радикално противоположни и дори несъвместими. При нас важат определени принципи и правила – малки и кратки, но ясни. Тяхната цел е да осигурят истински положително преживяване на нашите гости и уют, защото за нас това е от голямо значение. Разбира се, приемаме всякакви предложения от хората, които са избрали „Нашето място“ за дестинация на своята ваканция – повече глави винаги мислят по-добре, но дали тези предложения ще станат част от нашия начин на работа, зависи от тава дали са в синхрон и дали допринасят за целта, която сме си поставили.
Този пост пишем за да изложим позицията си, защо сме взели решение да не допускаме домашни любимци и това ни правило е категорично и не подлежи на коментари. Тъй като ние сме хора, които правят нещата с много мисъл, а и сме собственици на домашни любимци, ето какви условия според нас трябва да притежава едно място, за да може да приеме семейства с домашни любимци:
- Според нас, за да се приемат на дадено място гости с домашни любимци, то трябва да е ДОБРЕ ОГРАДЕНО. Село Зорница се намира в планината, но то е населено място. Ние разполагаме с 10 декара двор, но той не е ограден – да оградиш 10 декара на баир с ограда под която не може да премине куче е предизвикателство, което към момента нито физически, нито финансово сме готови да приемем, нито сме преценили за нужно. Тук повечето дворове не са оградени. За нас би било абсурдно да приемем хора с куче и да ги помолим да приберат кучето в караваната или да го завържат под навеса. Апартамент „Ирис“ също не е подходящ, като протранство едно животно да седи цял ден затворено там. В същото време ако кучето е пуснато, то само за няколко минути може да влезе в съседите. Това ние не считаме за редно, а и съседите ни не са длъжни да се съобразяват с това. Друг не по-малък проблем, който произтича от липсата на ограда е, че „Нашето място“ граничи с гора, в която живеят стадо сърни, някой и друг заек, подвизава се и една лисичка. На нас ни коства доста усилия да приучим кучетата си да не ги гонят, но и дивите животни в горичката доста свикнаха с тях и не им се връзват много. За нас би било доста неприятно тези диви животни да бъдат постоянно преследвани. Добавям и факта, че в гонене на диви животни вероятността някое куче да се загуби е голяма.
- Второто важно условие за нас, дадено място да може да приема гости с домашни любимци, е това място да е ОБОСОБЕНО И САМОСТОЯТЕЛНО. Ние в рамките на нашия двор отдаваме етаж от къща и бунгало. Полагаме всички усилия скоро да е готово и третото ни пространство – самостоятелна къща. И така представете си епичната картина, в един и същи момент, трите пространстава се наемат от три различни семейства – две от семействата имат кучета, а едното малки деца, които се срахуват от кучета. Може би единствено автор, от нивото на Бранислав Нушич би могъл да опише ситуацията, в която ще изпаднем ние като домакини да менажираме животни и хора в двора си. Ние към момента притежаваме този имот и колкото и да е голям дворът ни, ние не искаме да го разделяме и ограждаме на отделни парчета. Харесваме го такъв – просторен, а и всичките ни гости до момента се радват на този простор.
- НИЕ ИМАМЕ ДВЕ КУЧЕТА И ШЕСТ КОТКИ. Двете кучета и две от котетата живеят на нашия етаж, кучетата се разхождат контролирано, но четири от котетата ни живеят свободно на двора. Главатарят на тайфата е Драга – женска каракачанка – обожава децата и няма проблем да допусне хора, но друго куче….това означава цял ден лай от нашия етаж и при всяко излизане на разходка, опит да ни надхитри за да навести кучето навлязло в територията й. Това автоматично ще ни постави в ситуация да не можем да разхождаме кучетата си в близост до нашия собствен имот и да трябва по два пъти на ден да ги качваме по билото на планината. Това не ни е посилно като ежедневен ангажимент. Второто ни куче Бела е дребна смесена порода – спасена от един паркинг. Тя е изключително дружелюбна към всички, но ние нямаме представа дали домашният любимец, който ще дойде на гости ще бъде дружелюбен към нея. Нашите кучета не са агресивни – напротив те съсвсем скоро помогнаха на дете, което ни беше на гости да преодолее напълно страхът си от кучета и не само – детето започна да обича кучета, момиченцето през последните дни от почивката на семейството си, прекарваше часове наред на нашия етаж за да гушка Драга и Бела. Но и те като повечето животни от този вид биха защитили територията си от друго куче. Нашите шест на брой котета от бебета живеят с кучета и не се пазят особено от вида. Това би ги направило лесна плячка за доста кучета, извън нашите две.
Изводите, които ние като собственици на начинанието „Нашето място“ можем да си направим от горното е, че нашият имот не е пригоден за приемане на домашни любимци и поради тази причина не можем да предложим тази възможност на нашите гости. Вярваме, че човек може да покаже любовта си към животните по много начини и го правим веки ден, но не изпитваме нужда да манифестираме тази любов по начин, който е неудачен и несъвместим с начина ни на живот и това което правим. Манифестираме я, като прибрахме от улицата две прекрасни кучета и шест супер яки котки, спасихме живота им, погрижихме се за тях когато бяха болни и живота им беше застрашен. За това, че те днес са живи и здрави и част от нашето семейство сме положили усилия, които не много хора биха направили. Не са много и хората, които ще си зарежат работата насред деня и ще хукнат да носят от Зорница до Спасителния център в Стара Загора ранени диви животни, но когато се налага ние го правим. Разбираме всички собственици на домашни любимци и колко е трудно човек да се раздели с тях, когато пътува някъде – ние също изпадаме в тази ситуация и ни се налага да я решаваме, но никога не сме си позволявали да търсим сметка и обяснения от собствениците на имоти, които наемаме за нашите почивки, защо имат определени правила при отдаване.
Малко дългичко стана, ама се надяваме изчерпателно.