Идеята да се разходим до устието на река Арда дойде от нашият приятел Тони Драндаров от Пловдив. Тук правя само едно малко откронение – не говорим за официалното усте на реката, където тя се влива в река Марица и което се намира в Турция. Тук ще говорим за мястото, но което реката се влива в язовир Кърджали, малко преди известния меандър „Завоят“. И така, Тони дойде като спасителна глътка въздух при нас в началото на юни за да ни помогне да завършим „Хамбарът“. Освен изключително добър майстор, Тони е и чудесен събеседник и в един от разговорите ни, ни показа място, на което синът му наскоро го е завел. Веднага ме впечатли с красотата си. На снимките се виждаше река, която минава през гора, скали и много приятни, да кажем плажни ивици – на места от кръгли камъни, а на места от ситен пясък. Тони ни разкри, че това място се намира малко преди река Арда да се влее в язовир Кърджали. Почти веднага набелязах това пътуване в календара. И така, две седмици след като бяхме видяли извора на Арда, тръгнахме към нейното устие. Това се оказа едно от най-апокрифните ни пътувания, защото мястото към което пътувахме се оказа непопулярно. Поне видимо не открихме нищо писано по въпроса, а Тони беше ходил до там по съвсем друг път и по неговите инструкции в началото ни беше трудно да се ориентираме. Имайте предвид, че това пътешествие минава през множество слабо населени места и с две ръце препоръчваме да си носите вода и храна. Ние този ден малко се поуспахме и Иван вика, ще ядем по пътя. Представих си нагледно какво може евентуално да намерим за ядене по пътя и докато той разходи кучетата и подготви колата, пъхнах в една раница малко плодове, домати, маслини и набързо опекох домашни питки. Сложих чай и вода в два термуса. Това продоволствие се оказа много важно за това пътешествие – поне за нас.
И така от Зорница се тръгва в посока Ардино през Рожен. Тук има две възможности – едната е от Рожен да вземете пътя за обсерваторията, а после за Хайдушки поляни и от там за Момчиловци, като така ще излезете над Момчиловци – пътят е прекрасен, прясно асфалтиран и много живописен. Ако се притеснявате, че можете да се объркате в планината, директно взимате отбивката за Момчиловци, която се намира в центъра на село Соколовци, малко след църквата. След Момчиловци карате директно към Ардино. От Ардино трябва да зададете като дестинация село Китница, като табели да следвате табелите за пещера „Хладилна“. Карайте бавно и внимателно следвайте навигацията. От тук попадате на доста безлюдни села и наистина силно апокрифен път. През цялото време имахме чувството, че нямаме никаква представа къде отиваме. До един момент, в който се качвате на високото и виждате прекрасната картина, на реката, която се влива в язовира. Тук спряхме, слязохме от колата и си поседяхме. Нашата цел обаче се намираше няколко километра преди устието и продължихме по пътя. Търсехме тоза така интересен плаж по Арда. Посоката ни продължаваше да е село Китница, но когато стигнете до отбивката към селото я подминавате и оставате на основния път. Не, че има къде другаде да ходите – от дясно ви е реката с доста стръмен скалист бряг. Това, което търсите е уширение от дясната страна с беседка и контейнер. Публикуваме снимка на това място. Тук можете да си оставите колата и да тръгнете пеша по пътечката към реката. Наситина много красиво място, липса на туристи – мисля, че е известно само на местните хора, защото видяхме само няколко коли с кърджалийска регистрация. И тъкмо бяхме стигнали след близо три часа пътуване и де късмет, почна да гърми. Поседяхме точно 10 минути, колкото малко да поразгледаме, а мястото дава чудесна възможност да си поседиш и цял ден, да се раходиш по реката. Да, ама не. Само Бела и Драга успяха добре да се изкъпят и тръгнахме. Тъй като все пак бяхме дошли до тук отидохме да видим и най-известният меандър на Арда – „Завоят“. Намира се точно на 20 минути с кола от нашето новооткрито място. Тук вече разполагахме с по-малко от 5 минути, защото бурята вече се виждаше и чуваше току до нас. Все пак успяхме да излезем на панорамната площадка и да видим тази, наистина изумителна гледка. Точно една снимка време, притичване до колата и със затварянето на вратите върху нас се изсипа изключително силна буря. Дъжда, вятър и гръмотевици. Прибрахме се леко и бавно, а около нас миришеше на гора. Някой ден, ще се върнем пак.
