От както с Иван вече четири години живеем тук, сме направили доста пътешествия из Родопите, но наскоро установихме, че сме пропуснали едно място, което се намира на 7-8 минути път с колата от нашата къща – най-новата еко пътека в началото на Чепеларе – „Старата воденица“. Последните дни бяха все дъждовни, но накрая се отказахме да чакаме по-добро време, качихме кучетата в колата и потеглихме към Чепеларе. За да стигнете до началото на еко пътеката, трябва да се движите по основният път към Чепеларе и малко преди да влезете в града, да завиете на отбивката в ляво, точно преди фабриката за ски. След като завиете, от дясно ще ви се падне паркинга на фабриката, а от ляво автомивка. Можете да паркирате в близост до автомивката, минавате покрай нея и непосредствено след автомивката започва и еко пътеката. От дясно можете да видите табелите и началото на маркировката – бяло и червено. От тази стартова точка до Римския мост, маршрутът се преминава за около час и половина. Пътеката е почти напълно равна и много лесна за ходене. Върви се през прекрасна гора, маршрутът е ясно маркиран и добре почистен. На местата където се преминава реката са изградени приятни мостове. Единственото спускане и на връщане, съответно изкачване, е след отбивката за Старата воденица. Мастото е ясно обозначено с табелка, сочеща на ляво от главната пътека. Коя е Старата воденица? Това е култово място – пет вековна воденица, в която са снимани няколко емблематични български филми с историческа стойност: „Време разделно“, „Капитан Петко войвода“ и „Записки по българските въстания“. Когато знае това, човек живее с мисълта че ще попадне в запазена автентична постройка, и ще усети онова невероятно чувство, че си станал част от филма. Уви, никой не се е погрижил воденицата да бъде запазена. Оставена на времето и природата, в момента тя е купчина камъни. Останала е здрава една много малка част от постройката – точно едно ъгълче, на което все още се крепи красивият комин. Ние знаехме това – наши гости, които скоро минаха по маршрута ни показаха снимки от падналата воденица и това до някъде притъпи момента на разочарование. Разрушената воденица те кара да се чувстваш някак ограбен, кара те да си задаваш въпроси. Сякаш днес, тя се е превърнала в паметник на човешкото безхаберие. Дадох си сметка, колко усилия е коствало да се докара до това място снимачна техника, но за да го направят трима режисьори, очевидно воденицата си е заслужавала. Снимката й, гордо стои на информационната табела в началото на пътеката, но тази снимка е минало. Самото място е изключително красиво – малко след като се подмине воденицата има мост, който води до прекрасна родопска поляна, която те кара да се отпуснеш и да се потопиш напълно в планината. До воденицата се стига за около час и от тук до Римският мост има още около половин час. За наша радост, в пълен контраст със Старата воденица, Римският мост беше запазен в отлично състояние. Красив, заобиколен от прекрасната природа на планината, мосът е магичен. Сякаш си застанал пред умалено копие на Дяволския мост. Минахме по моста, постояхме на поляните от другата му страна и поехме обратно по пътеката към Чепеларе. Този маршрут е наистина идеален за полудневна разходка в региона и тъй като е лек и приятен за ходене, човек спокойно може да си вземе и пикник или хубава книга и да прекара няколко часа в сърцето на планината. Препоръчваме го на всеки, който не го е преминавал. Ние със сигрност често ще идваме тук!
