Решението ни с Иван да се пренесем в Родопите имаше два водещи мотива – единият – търсехме истински дом, място на което да живеем спокойно и далеч от големия град и второ – място на което да създадем училище, ама такова истинско, в което децата да бързат за новия си урок и да посрещат учителя с радост.

Двамата с Иван сме учители по призвание! Както се казва – иде ни отръки. Е, доста сме и учили. И ни бива не само в преподаването, а и създаването на учебни материали и програми за деца. И с това си изкарваме хляба, но резултатите от труда ни отиват при деца, които живеят далеч извън пределите на България. Опитахме се да заинтересоваме с уменията си български образователни институции – но те или преценяваха, че сме преквалифицирани (каквото и да означава това), или нехаеха за уменията, които имахме или ясно си давах сметка за тяхната ценност, но не бяха готови да ни дадат дори приблизително нормално заплащане за тях. Така ние се озовахме служители в големи международни образователни компании и сме доволни от работата си. Но винаги ни се е искало тя да може да достигне и до децата тук, нашите си деца.

Идвайки в Родопите голямата ни мечта е да създадем училище – извънкласно разбира се, и в него децата да учат допълнително точни, приложни науки и изкуства. Ама да ги учат с мерак. Да ги учат докато играят, творят, експериментират. Да ги учат и да ги заобичват за цял живот. Да ги разбират и прилагат в живота си. Нещо като училище „за хвърчащите хора“.

За такова училище обаче си трябват пари. А ние искаме децата да идват в него безплатно. Тоест, училището трябва да има стабилна финансова опора – нещо друго трябва да носи парите за неговото развитие. Така стигнахме до решението за „Нашето място“. Имотът вече беше закупен. Домът ни постепенно изникваше на мястото на руините. Покрай него се оформяха и пространства, които ние нямаше да ползваме постоянно. Тогава видяхме възможност. Възможност да изградим нещо устойчиво, което един ден да ни позволи тук, в сърцето на Родопите да отвори врати мечтаното училище.

Ето за това, всеки прекрачил прага на дома ни, НЕ е наш клиент, а близък гост, защото с избора си на ваканция в „Нашето място“ ни доближава с още една крачка към тази голяма мечта! Затова ние посрещаме всеки дошъл тук по най-специален начин и истински се стараем да се чувства добре – той вече участва в тази мечта и заслужава само най-доброто!

Затова „Нашето място“ НЕ е просто поредната къща за гости – ние с Иван не сме хотелиери, ние сме даскали и за нас това НЕ е просто бизнес – това е начин един ден да поведем „хвърчащите хора“ в час и от сърце благодарим на всички, които ни помагат това да се случи!

P.S. Иван ме помоли да добавя към поста и стихотворението на Валери Петров, както и неговата лична интерпретация.

Иван Господинов – интерпретация на
„За хвърчащите хора“

Те не идат от космоса
те родени са тук
и сърцата им вечно са
свити плътно в юмрук

а крилете им веят се
на простора без звук
уморено притихнали
чакат топлият Юг

Те, умело прикрили се
на Земята в пръстта
но повярвайте хич
нехвърчащи не са.