Разходката до поредното уникално село в Родопите – Върбово се превърна в любимото ни приключение за последния ден от календарната година. Още докато с Иван живеехме в София, Нова година не беше свързана с някакви особени тържества, а с романтичните ни пътешествия из Родопите. Обикновено на 1 или 2 януари се качвахме само двамата в колата и тръгвахме на принципа „накъдето ни видят очите“. Откакто се преместихме да живеем в планината, наша любима дестинация, точно в последния ден от годината се превърна село Върбово. Посетихме го за първи път миналата година, точно на 31 декември, а тази година направихме две пътешествия до там – веднъж няколко дни след Коледа – заведох дъщеря си да усети магията на това място и разбира се вторият път – на връх Нова година с Иван направихме традиционното си пътешествие, като този път имахме и доста приятна компания в лицето на нашата приятелка Пенка.
Село Върбово се намира на около час и половина път с кола от нашата къща. От Зорница се тръгва в посока Пампорово, като там се отбивате за Широка лъка. Тъй като разходката във Върбово отнема поне няколко часа е добре или да спрете да хапнете в Широка лъка – изобилието от възможности е голямо, или да си носите нещо за хапване. Ние предпочетохме вторият вариант – определено сме от хората, които предпочитат пикник сред природата, а и имах съвсем нова рецепта за сандвичи с диви гъби, която нямах търпение да опитам. Отбивката за селото е в дясно, веднага след като излезете от Широка лъка. Тук трябва да имате предвид нещо важно – пътят до Върбово е в доста дупки, не е ремонтиран и като цяло по него се пътува много бавно и внимателно. Проходим е за лека кола, но трябва да се кара внимателно. 3 км. се взимат за около 20 минути.
При влизането си във Върбово погледнете на ляво и се насладете на кулата на старата църква „Св. Георги“. Уникална постройка, сгушена под билото на планината. За съжаление църквата не функционира постоянно – доколкото знаем от наши приятели, я отварят понякога за празници, но кога, може да се провери в църквата в Широка лъка, която между другото също си заслужава да се посети. Пътечката до църквата е много тясна и едва забележима – тръгва от лявата страна на пътя, но ако няма кой да ви отвори, ще стигнете просто до беседка, затворена врата и висок каменен зид. Тук е важно да се отбележи, че ние до сега сме ходили в селото само зимата – това е сезонът, в който долните две махали на Върбово изглеждат напълно обезлюдени. Вижда се, че част от къщите се поддържат, но очевидно хората идват там само за топлите сезони.
Горе долу в средата на първата махала, в ляво, има голямо уширение, където ако не се движите с джип е добре да паркирате. От там тръгва черен път към горните махали на селото. Първият път, когато посетихме Върбово, въобще не знаехме, че селото е толкова голямо и стига чак до билото на планината. Първата махала е обширна, и се простира на единия склон и дерето. След това асфалтовият път свършва и започва черен път с разпръснати по склоновете къщи. При последното ни пътешествие до там, решихме да видим до къде стига черният път и се качихме чак до горната махала – точно на билото на планината. Тук се виждаше, че живеят хора целогодишно. Комините на няколко къщи пушеха, чуваше се кучешки лай, а из селото се разхождаше стадо крави. Самият път минава точно покрай краварника и това сложи края на тази наша разходка, тъй като заради влагата, калта на пътя в частта му пред краварника стигаше до глезен. С удоволствие обаче се насладихме на прекрасните гледки откриващи се от това място, изядохме предновогодишната си почерпка на една поляна и си обещахме, че следващия път ще се върнем лятото и ще направим обратния преход до Зорница през параклиса над селото и по черните пътища в планината. С нетърпение очаквам това приключение и разбира се с радост след няколко месеца ще ви разкажем и за него.
.
