Събудихме се в понеделник сутринта – времето намръщено, като на дъжд. А тъкмо преди няколко дни си бяхме обещали, че днес отиваме на пътешествие до Дяволския мост. Имахме нужда малко да попътуваме, да видим нови места в любимата планина, да се пошляем из нея без график, да спираме където си пожелаем, после пак да тръгваме. Така, че намръщено или не, решихме да игнорираме напълно времето, качихме се в колата и потеглихме от село Зорница за Дяволския мост. За да видим повече места решихме на отиване към Ардино да пътуваме по маршрута през село Момчиловци, а на връщане да минем през Смолян.
Първо спряхме на закусвалнята в Чепеларе и отнесохме последните две парчета къпана баница, две мекици с пудра захар и 3 айряна и подкарахме към Роженските поляни. Отбивката за село Момчиловци се намира в ляво, малко след църквата в центъра на село Соколовци. Соколовци е известно с множеството си мостове, както и с прекрасната камбанария на църквата „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“. Ако имате време, спрете се за малко.
Веднага след като подминете Момчиловци пред вас се ширва чисто нов път – широк, асфалтиран, който минава през планината и стига чак до Ардино. Пътуването ви по този път ще бъде леко, приятно и изключително живописно. Важно – това е път за роматници, а не за бързащи. Пътят е с доста завои, но всеки един от тях си заслужава. Поне за нас пътуването беше прекрасно изживяване за сетивата, защото си я карахме яваш и завоите въобще не ни пречиха. По този път ще минете през селата Виево, Славейно, Петково, Малка Арда, Оряховец, Баните, Стояново, Светулка и накрая стигате в Ардино.
Не бях идвала до сега в Ардино. Трябва да призная, че по някакви необясними за мен причини си бях изградила силно романтична представа за градчето. Тази ми представа се развенча, но иначе Ардино е чисто, подредено малко градче. Решихме, че ще обядваме преди да продължим към крайната си дестинация и спряхме на големия паркинг в центъра, точно след кръговото. Две големи заведения, пълни с с хора – казахме си – поне едното ще трябва да добро. Хапваше ни се нещо традиционно, домашно, вкусно. Уви – тук ударихме на камък. И в двете заведения сервираха безвкусни полуфабрикати. Решихме да не се бавим в търсене на други места за обяд и продължихме. Та съветът ми по този въпрос е – ако искате да обядвате в Ардино, направете си проучването предварително, къде можете да се нахраните добре. В двете големи заведения на центъра, няма да имате тази възможност.
От Ардино тръгва отново напълно реновиран път, който стига непосредствено до Дяволския мост. В този момент забравяте напълно, че не сте обядвали. Може би защото тръгнахме в дъждовно време се озовахме на това вълшебно място сами. Поседяхме, разходихме се, дадохме си време да му си порадваме. Ако посетите моста в слънчев ден, може да си предвидите и повече време за разходка, тъй като от двете му страни тръгват виещи се в планината пътечки, а на поляната пред моста има изграден голям навес с маси и пейки – бихте могли да си донесете сандвичи и да си направите малък пикник.
За връщане избрахме пътя през Смолян, който също е в отично състояние, с нови красиви гледки към планината и минава през селата Дирало, Вехтино, Цирка, Леска, Равнища, Трън, Ровина, Подвис, Лъка, Влахово.
Влизайки в Смолян бяхме щастливи, но гладни. Този път решихме да не оставяме вечерята на произвола на съдбата и направих бързо проучване в нета къде се продава най-добрата пица в Смолян. Тук изборът ни се спря на пицария Pizzetta – бул. „България“ 39, Стар център, Смолян. Публикувам адреса и името защото заставаме с две ръце зад избора си! Тестото – точно като на истинска италианска пица – вкусно, добре изпечено на пещ, с перфектен борд. Продуктите – италиански сирена и колбаси. Доматеният сос и подправките – перфектни! Децата поискаха пица със салам и затова купихме три вида – една пипероне, една маргарита и една с четири сирена и манатарки. Е тази последната с манатарките още я сънувам. От сега планирам при ходенето си в четвъртък до Смолян да прегреша с още една такава. Не съм лаком човек по природа, но тази пица направо ми заседна на небцето.
Та така доволно и волно завърши нашето пътешествие до Дяволския мост – един ден си беше, но ден пълен с нови впечатления, точно от тези дни, които помним и често споменаваме.
