Това е едно от най-красивите пътешествия, които сме имали с Иван в Родопите. То наистина те потапя в красотата на този планина, по един напълно магичен начин. От месеци не бяхме имали време да пътешестваме и чакахме с нетърпение планирната дата в началото на юли. За разходката с лодка по каньон Горлото разбрах от моя приятелка в София – винаги ще съм благодарна на Валя Телалим, за споделената информация, тъй като много пъти бяхме минавали покрай мястото, но истината е, че указателните табелки не са особено видими и човек лесно може да ги пропусне. И така, още от зимата бях набелязала каньон Горлото в нашата лятна програма и разбира се, след като щяхме да бъдем толкова близо до Ардин връх, преценихме, че е крайно време да стигнем и до извора на река Арда.
На 6 юли рано сутринта тръгнахме с още две наши приятелки към Смилян. Каньон Горлото се намира от лявата страна на пътя между Смилян и село Кошница. За да се разходите с лодка, трябва да си направите предварителна резервация на телефон 0877475307. Тъй като избрахме да направим това пътешествие в активен сезон, решихме да си запазим ранен час и в 07.30 часа тръгнахме от Зорница за да бъдем малко пред 09.00 часа на каньона. Пътува се през Рожен, в посока Смилян и веднага след излизане от Смилян в посока село Кошница, човек трябва да започне да се оглежда за уширението и табелката в лявата страна на пътя. Има специално обозначено място къде да си оставите колата, а малко по-надолу по пътя е и пътечката от каменни стълби, които слизат до самия каньон. Усещане, че си попаднал в приказна земя. Поне за мен това беше първото нещо, което си помислих. Някак нереално красиво и приказно магично. Самата разходка е кратка – 15 минути в двете посоки по каньона, но всяка минута си заслужава. Останахме тук около половин час и вдъхновени и с приповдигнато настроение тръгнахме към Дядова ряка, от където започва и пътеката към Ардин връх и извора на река Арда. Изкачването може да се направи и от Гераница, но ни беше препоръчан пътя от към Дядова ряка и затова тръгнахме натам. От каньон Горлото трябва да продължите към Горна Арда, като отбивката за Дядова ряка се намира между Арда и Горна Арда в ляво. Тук са важни някои особености – част от пътя е относително добър, но последните километри до началото на еко пътеката са проходими само с джип. Ако сте с лека кола, ще ви се наложи да тръгнете по-рано пеша, така че си предвидете поне 3 часа за този преход. Ако сте с джип, можете да паркирате непосредствено преди комплекса Дядова ряка и да влезете веднага в гората. Тръгвайки от тук прехода – отиване и връщане е около 1,5 – 2 часа – зависи с какво темпо ходите и колко често спирате. Второ много важно нещо – следете внимателно табелите – има голяма вероятност да пропуснете отбивката за извора на река Арда и да минете по обходния маршрут, който минава през подножието на Ардин връх. Горе долу 10 минути след като тръгнете по пътеката има табела, която ще ви отведе на дясно и пътеката върви в по-голямата си част покрай самата река Арда в една прекрасна букова гора. Маршрутът е лек – може да се премине и от дете, което няма проблем да ходи около час. Има едно единствено стръмно изкачване, което е обезопасено от парапети и е доста кратко – качва се за няколко минути. Все пак е добре да се подготвите с подходящи обувки, защото на няколко пъти ще ви се наложи да преминете реката, а мокрите камъни са хлъзгави. Със сигурност не бих препоръчала този маршрут в пълноводен период. Ако решите да направите качването през пролетта е по-разумно да тръгнете към Ардин връх и от там да вземете отбивката към реката на по-късен етап за да избегнете пресичането на реката. Маршрутът край реката обаче е много по-красив и си заслужава да се види. За нас качването до извора не се получи от първия път. Множество фактори повлияха на нашият първи опит и се наложи на средата на пътя да се върнем. Две седмици по-късно с Иван тръгнахме отново и този път директно към Дядова ряка. Никога не съжалихме, че се върнахме. Още от както това пътешествие ми се загнезди в главата имах усещане, че ще отидем на красиво място, но реалността надмина очакванията ни. Вековните букови гори, ромолящата река, поляните нацъфтяли с родопски цветя и билки. Ако посетите района през юли ще попаднете и на изобилие от горски боровинки, малини и капини. Удивлението става част от преживяването и тъкмо си мислиш, че си видял най-красивото и откриваш нови и нови кътчета от този рай. На връщане се спуснахме изцяло по пътеката, която върви директно кам Дядова ряка, без да се отбиваме отново към реката. Достатъчно е да следвате маркировката и няма опасност да се изгубите. Преди отново да поемем пътя към Зорница, спряхме да видим стопаните на комплекса Дядова ряка и изпихме по една студена домашна лимонада от малини. И сякаш с вкус на слънце ще помним това пътешествие – то наистина остава от най-любимите ни и сигурно някой ден ще дойдем отново по тези пътеки, по тези гори и по тези поляни.
