За нас с Иван времето около Коледа и Нова година, винаги е прекрасна възможност да попътуваме из Родопите. Правихме нашите пътешествия още преди да се преместим да живеем тук, продължаваме и сега. Едно от най-приятните ни пътувания беше миналата година точно на 30 декември до пещерата Ухловица. В последствие през есента, направихме още едно пътуване в посока Смилян и посетихме Агушевите конаци и пещерата Калето. Според нас, тези две пътувания могат да се комбинират в една чудесна еднодневна екскурзия, особено за хора, които не се плашат от ранното ставане и по-дългите разходки сред природата. Препоръчваме ви да си вземете предварително сандвичи за обяд.
И така, за да се осъществи това пътешествие с тръгване от село Зорница, е добре отпътуването да започне не по-късно от осем часа сутринта. Тръгва се в посока Смолян, като се минава по пътя през Рожен, тъй като отбивката за Смилян е от кв. Райково. Разстоянието от Зорница до Смилян е около 50 км., но предвид завоите се взима за около час и половина. Нашата препоръка е приключението да стратира с посещение на пещерата Ухловица. От Смилян, продължавате в посока село Арда, подминавате село Кошница и малко след това вдясно ще видите обособения паркинг и информационните табла. Тук трябва да си закупите билет за пещерата и да тръгнете по пътеката нагоре в планината. За колко време се стига до пещерата? За съжаление, за всеки този отговор ще бъде различен. На нас ни отне около 20-25 минути – маршрутът до горе е стръмен – първо се върви по пътеката, а после се качват около 200 стъпала. Все пак Ухловица се намира на над 1000 метра надморска височина. Може би някой тук ще се откаже въобще да тръгне, друг пък, ще се ентусиазира. Това което ние можем да кажем, е че реално маршрутът е красив, а Ухловица е, може би, най-красивата пещера в Родопите и преживяването си заслужава изкачването. Пещерата е доста добре благоустроена, влиза се само на кръгъл час и задължително с водачът на място. Няма да описваме пещерата – това което трябва да знаете, че много хора я оприличават на подземен дворец и усещането е точно такова – магично, истински вълшебно, спиращо дъха. Уникалните скални образования и великолепните каскади ще ви оставят траен спомен. Аз лично с удоволствие бих се върнала отново. Температурата вътре целогодишно е около 10 градуса, така че ако предприемете пътуването през лятото – носете си връхна дреха.
След посещението на Ухловица ви препоръчваме да продължите в посока село Арда, като целта ви е село Могилица, където са разположени Агушевите конаци. Тук отново трябва да заплатите билет за вход и разходката е задължително с екскурзовод. С ръка на сърцето трябва да призная, че ние с Иван я съкратихме. Реално, днес Агушевите конаци са частен музей. Като музейна експозиция, няма почти никаква стойност, защото собствениците му не са инвестирали особено в това. Доста често просто се озоваваш в голямо празно помещение и екскурзоводът те кара да си преставяш какво трябва да има в тази зала. В това отношение – конаците са си направо скучни. Цялостното преживяване, обаче, е положително и приятно, тъй като постройките и двора са интересни и поне според мен си заслужава да се зърнат набързо. Пред Агушевите конаци има поляна с масички и пейки – тук можете да хапнете сандвичите, които си носите преди да отпътувате по пътя обратно към село Кошница и пещерата Калето.
Малко след като подминете село Кошница, на прав участък на пътя вляво има беседка и чешма, а вдясно – информационно табло и черен път, който се спуска към река Арда. На уширението до информацинните табла можете да оставите колата си и да тръгнете по черният път, който води към мостчето над реката. След като минете по мостът, пътят се разделя на две. По който и от двата маршрута да тръгнете ще стигнете до пещерата, но ние ви препоръчваме да вземете десния път, който е маркиран и тръгва директно нагоре и после да се върнете по обходния. Качването тук отново е стръмно – денивелация 150 м., но пътеката е много красива, облагородена със стъпала и парапети, с обособени места и беседки за спиране и почивка. Отделете си поне половин час за това изкачване. Ние с Иван направихме този маршрут в един прекрасен есенен ден. Планината ни обгръщаше с невероятни багри и спирахме често да се любуваме на приелата ни в сърцето си гора. Пещерата Калето е проходна пещера и усещането да преминеш през нея е уникално! Разбира се, мига в който застанеш на входа на пещерата е добре да се обърнеш назад – долината на река Арда се вижда като на длан! Над пещерата е изградена крепостта Калето – до нея се стига по много тясна камениста пътечка, която се движи по ръба на крепостта. Ако имате страх от високо – изкачването до самата крепост, не е вашето. На това пътешествие с нас бяха нашите две кучки Драга и Бела, така че ние се полюбувахме на крепостта отдолу – тази последна отсечка от изкачването беше твърде опасна за тях. Докато се мотаехме под крепостта, видяхме една доста апокрифна табелка – „Обходен път“. Къде отива този обходен път и колко е дълъг представа нямахме, но решихме, че винаги е по-добре да видиш нещо ново, отколкото да се върнеш по вече познатия машрут. И така, тръгнахме да се спускаме от задната страна на крепостта и пещерата. Този път е доста по-полегат и минава през прекрасни букови гори. Изключително удачен за спускане – малко по-дълъг разбира се. Накрая излиза отново на изначалното разклонение, с обозначената нагоре пътека и мостчето над река Арда.
Има голяма вероятност в този момент да сте истински изгладнели. Ако искате да хапнете в Смилян можете да се отбиете в механа „Аида“ – мястото е доста уютно и чисто. Като храна – аз лично напоследък съм доста капризна и трудно се храня в ресторант. Ние си поръчахме боб с манатарки – вкусен, но мазен за моят вкус, така че хапнах съвсем малко. Иван се опита да яде за десерт крем карамел и директно го върна – тук за първи път ми се случва точно този десерт, ама въобще да не става за ядене. Но както казах – аз съм си капризна. Заведението беше пълно, менюто даваше голям избор от родопски специалитети.
Ако трябва да дам препоръка за добра храна, отново бих ви препоръчала да издържите още половин час и да слезете до пицария Pizzetta в Смолян. Тук със сигурност пиците са много добри и има за всеки вкус. Ако сте като мен и ядете само зеленчуци – вегетарианската пица е уникално добра. Разбира се има и класически предложения, както и едно типично родопско с четири вида сирена и манатарки. Храната става бързо, работи се само с качествени продукти и свежи зеленчуци, обслужването е безупречно, а може и да си поръчате да ги вземете за изпът и да ги хапнете докато се прибирате.
.
