Тези от вас, които ни следват от известно време, знаят, че двете ми по-големи деца живеят извън България. Дъщеря ми е в Лондон, а синът ми – в Милано. Лия завърши театрално изкуство в Англия и остана там, за да продължи с магистратура и да търси възможности за реализация. Всичките ѝ приятели са там и през последната година и половина полека-лека започна да си стъпва сама на краката. Ники избра да учи сценография – сега завършва втората си година, но вече често ми говори за второ висше образование.
Гордея се с това колко самостоятелно се справят, но, разбира се, сърцето ми се свива, когато знам, че наистина с всичко се справят сами. Избраха да учат извън България и поне засега живеят далеч от мен.
По Коледа, когато бяха при нас в Зорница, ме поканиха тази пролет да прекарам по няколко дни с всеки от тях. Още веднага след празниците си купих самолетните билети за последната седмица на април и с голямо нетърпение зачаках пътуването.
За първи път от много време аз нямах никакъв ангажимент към това къде ще отидем, как ще стигнем и какво ще правим. И двете ми деца бяха организирали програмата до най-малкия детайл – от мен се очакваше единствено да участвам. И това се оказа прекрасно.
Лондон през очите на дъщеря ми
За мен това беше четвърто посещение на Лондон за последните шестнадесет-седемнадесет години. Винаги престоят ми там е бил кратък, а този път имах възможността да видя града през очите на дъщеря си.
Кацнах в британската столица още сутринта и малко преди обяд вече бях в Hackney, където е квартирата на Лия. Тъй като беше неделя, оставих багажа и почти веднага тръгнахме към неделния цветен пазар.
Ако някога в топъл пролетен неделен ден сте в Лондон, не пропускайте Columbia Road Flower Market. Пазарът работи само в неделя и улицата буквално се превръща в море от цветя. Истина е, че мястото е изпълнено с хора, но в множеството рязко се открояват щандовете с цветя. Имам чувството, че повечето бяха на производители, защото във всяка сергия ясно личеше любовта на хората към красивата им продукция. Феерията и разнообразието са огромни. Усещането за радост в тълпата, усмивките по лицата на хората и пролетният въздух са безценни.
Разбира се, и ние се сдобихме с букет пролетни цветя, а в края на уличката открихме интересен фермерски пазар с домашно приготвени продукти и малък кът с домашни животни, който приличаше на мини зоопарк.
Оттам се отправихме към Broadway Market. Това е един от най-приятните пазари в източен Лондон – с много храна, кафе, малки независими магазини, винтидж находки и атмосфера тип „лондонски уикенд“. Пазарът се намира между London Fields и канала Regent’s Canal и е особено оживен през почивните дни. Няма как да не ви направят впечатление младите хора по улиците, оживените щандове и усещането за енергия и лекота. Тук се изкушихме с ръчно приготвено брауни и се шмугнахме за обяд в едно малко бистро.
Това, което най-силно ми направи впечатление в Лондон по време на този престой, беше колко много се е повишило качеството и разнообразието на храната в сравнение с първото ми посещение преди почти двадесет години. Пекарни с квасен хляб, огромно разнообразие от малки ресторанти и кафенета, в които можеш да опиташ кухня от целия свят, невероятно добре заредени магазини за плодове и зеленчуци – независимо в коя част на Лондон бяхме, усещането беше за истинско изобилие. Спомням си първото си посещение, когато ако не беше индийската кухня и M&S, вероятно щях да умра от глад.
Разбира се, преди да се приберем, напазарувахме плодове и зеленчуци от любимия ми M&S и се прибрахме за кратка почивка. Вечерта Лия беше организирала вечеря в Bambi в Hackney – място някъде между бар с музика от DJ и средиземноморски ресторант. Мястото е уютно, леко бохемско, с прекрасна храна и настроение. Запознах се с приятели и колеги на Лия и за няколко часа си припомних какво правят момичетата в големия град в неделя вечер. Приятно е да я гледаш колко е пораснала, колко се смее и колко е уверена.
Kew Gardens и Richmond
Вторият ден беше посветен на Kew Gardens и Richmond. Стига се лесно и удобно с влак и определено си заслужава. Kew Gardens са едни от най-известните ботанически градини в света и са част от световното наследство на UNESCO. Градините са разположени в огромен парк, а наоколо свободно се разхождат най-разнообразни птици – от диви патици и техните малки до прекрасни лебеди. По това време японските вишни и лалетата цъфтяха и беше неописуемо красиво. зкарахме тук почти до ранния следобед и си направихме пикник край едно от езерата. Само имайте предвид, че птиците изобщо не се страхуват от хората и ако надушат, че храната ви им харесва, спокойно могат да дойдат и да предявят претенции към нея. В Kew Gardens има и чудесен магазин за сувенири с наистина прекрасни находки. Лия ми подари нови градинарски ръкавици, които влязоха в употреба веднага след прибирането ми в Зорница, а аз си купих прекрасна книга за рисуване на цветя. Саксии, разсади, семена, ботанически книги – рай за любителите на цветята и градините.
След като разгледахме градините, решихме да вземем влака за още една спирка и да отидем до Richmond. И двете бяхме попадали на красиви снимки в Instagram и решихме, че си заслужава да завършим деня там. Честно да си призная, това се оказа леко разочарование. Richmond е красив и спокоен квартал на Лондон, но прехвалените улички се оказаха две много къси улици, които поне в този момент не блестяха с нищо особено. Ако отидете до Richmond, по-скоро бих препоръчала Richmond Park и прочутите свободно живеещи елени, отколкото самия център, на за този парк аз лично разбарх доста по-късно и нямам лични впечатления.
Тази вечер вечеряхме в леглото, докато гледахме филм заедно. Мечтата на всяка майка.
Borough Market, Covent Garden и Фантомът на операта
На третия ден слязохме към City и започнахме с разходка покрай Темза. Разбира се, минахме през Borough Market, където можете да опитате прочутите ягоди с течен шоколад или станалата вирусна паеля с морски дарове. Пазарът е един от най-старите в Лондон и историята му започва преди повече от хиляда години. След това разгледахме експозициите в Tate Modern и се отправихме към любимия ми Covent Garden. Тук за съжаление част от пространството беше в ремонт, но това не ни попречи да се разходим из красивите улички. Ако търсите красиви и уютни улици, няма нужда да ходите до Richmond – Covent Garden е прекрасен именно в това отношение. Разбира се, вечеряхме в любимия ни индийски ресторант – Cinnamon Bazaar. Концепцията му е вдъхновена от индийските пазари и базари, което обяснява по-еклектичния интериор и неформалната атмосфера. А храната е страхотна. С Лия си направихме малка фиеста и опитахме почти всички вегетариански ястия и мисля, че всички десерти. Както се казва – „като е гарга, да е рошава“.
Гвоздеят на програмата за този ден обаче тепърва предстоеше. Когато планирах пътуването, Лия ме попита дали искам да отидем на представление, докато съм в Лондон, и аз избрах „Фантомът на операта“. Отдавна исках да го гледам, но дори не съм си мечтала, че ще го гледам в сърцето на Лондон. Мюзикълът се играе в His Majesty’s Theatre вече почти четиридесет години и е една от емблемите на Уест Енд. Декорите, актьорите, музиката – всичко създава усещане за магия. Благодарна съм, че успях да го преживея именно с дъщеря си.
Милано през очите на сина ми
След няколко натоварени дни последният ми ден в Лондон премина лежерно. Отидохме на брънч, лежахме на тревата в парка, събирахме слънце, гледахме филм и аз полека оправих багажа си. На следващия ден смених гардероба за топло време и отпътувах за Милано. На летище Бергамо привечер ме чакаше синът ми.
Когато имаш дъщеря, искаш тя да бъде по-красива, по-умна, по-успешна и по-щастлива от теб. Когато имаш пораснал син, който е възпитан да има добро отношение към хората и особено към жените, се чувстваш защитена. Прекрасно е да видиш малкото си момче, което вече е почти два метра, да те чака на летището, да ти вземе куфарите, да ти купи билети за автобуса и да те настани, а ти да нямаш никакви грижи.
Тъй като пристигнах късно в Милано, първата вечер успяхме само да оставим куфарите и да отидем в ресторант наблизо, който Ники беше избрал предварително.
Lago Como
На следващата сутрин взехме влака за Varenna и тръгнахме към езерото Комо. Беше петък. На гарата имаше доста хора, но никога няма да забравя какво количество хора имаше на Milano Centrale на следващия ден, когато тръгвахме към Lago Maggiore. Тогава просто отвориха вратите на гарата и почти не проверяваха билетите. Един съвет – още през април сезонът към езерата е в разгара си. Избягвайте петък, събота и неделя, тръгвайте възможно най-рано и не подценявайте тълпите. Девет часа сутринта вече е късно.
Varenna е едно от най-красивите италиански градчета, които съм виждала. За съжаление броят туристи дори в края на април надвишава капацитета, който градчето може да поеме. Друг проблем е, че за да стигнете до Bellagio или Menaggio, почти винаги разчитате на фериботите, чиито разписания понякога се променят според сезона и натоварването. Чакахме близо два часа в едната посока и около час в обратната.
Красиво ли е езерото Комо? Изключително. Бих ли повторила? Абсолютно. Но следващия път бих избрала делничен ден и много ранно тръгване. Тук дори не стигнахме до разглеждането на вилите – чакането и тълпите наистина ни измориха.
Към пет следобед решихме да си тръгваме. Това се оказа втората ни грешка. В края на деня всички тръгват обратно към Милано едновременно. До ден днешен се чудя как нямаше хора бутнати на релсите или премазани при качването във влака. Помня само как Ники буквално ме пазеше с тялото си от тълпата, за да успеем да се качим.
Lago Maggiore
На следващия ден бяхме планирали Stresa и Lago Maggiore. Беше събота и след преживяването предишния ден и двамата бяхме леко притеснени. За щастие напълно напразно.
Stresa е много по-голямо градче от Varenna и в нито един момент не създава усещане за пренаселеност. Голямата разлика е организацията на транспорта. От пристанището на всеки петнадесетина минути тръгват малки моторни лодки към островите и потокът от туристи се поема спокойно и без напрежение. Така за един ден можете да видите Isola Bella, Isola dei Pescatori и Isola Madre, да се разходите спокойно по тях, да обядвате и дори да разгледате ботаническата градина на Isola Madre. Беше приказен слънчев ден. Всеки от островите носеше собствен дух и красота. Обядвахме в прекрасен ресторант на Isola Bella, изпихме чаша хубаво италианско вино, разходихме се по плажа на Isola dei Pescatori и обиколихме ботаническата градина на Isola Madre. В края на такъв ден човек се чувства приятно уморен и изпълнен с красота.
Милано
Последния ден посветихме на Милано. Разбира се, Дуомото и галерията до него, после Ники ме поведе по уличките, които той обича. Това беше последната неделя от месеца, което означаваше традиционния милански флий маркет покрай каналите Навили. Пъстра тълпа от италианци, за които това е истински ритуал. Хапнахме дъмплинги, после разбира се и пица, разгледахме част от инсталациите на Design Week и видях къде живее Ники. В оставащите часове преди полета събрах багажа си, поспах няколко часа и рано сутринта отлетях обратно към България.
Обратно към Зорница
Тези осем дни бяха много важни за мен. Видях децата си на тяхна територия. Говорихме за много неща. Станах отново част от живота им, макар и само за няколко дни. В самолета към София усещах как сълзите тихо се стичат по бузите ми. Подкрепям изборите им и винаги бих ги подкрепяла. И двамата са категорични, че засега не виждат възможност за реализация в България и са доволни от решението си да учат и работят в чужбина. Знам, че така животът ги отдалечава с всеки изминал ден все повече от мен. Но това всъщност няма значение, ако знам, че са здрави и щастливи. А аз ще ги чакам с нетърпение това лято за театралния лагер в Зорница.
