Блог

Преди много години, по време на една служебна командировка, за първи път минах покрай язовир Въча. Спомням си само едно – спрях колата почти инстинктивно, слязох и останах няколко минути безмълвна. Имаше нещо в този огромен воден простор, сгушен между стръмните родопски склонове, което ме накара да забравя накъде съм тръгнала.

След една седмица на Лимнос, ако някой ме попита какво е този остров, най-вероятно няма да започна да изброявам забележителности. Ще кажа само едно. Ако някой ден решат да снимат съвременна версия на филма „Синьо лято“, според мен вече са намерили мястото.

Големият ми син Нико наскоро беше абитуриент. И ме покани да го отпразнуваме на разходка в Пирин. В 18 часа тръгнахме от София в посока Кресна към местност Върбите (Лагера) и оттам към хижа Загаза. Планът беше да пристигнем там преди полунощ и на другата сутрин да се качим по западната долина под връх Вихрен. Която долина от много, много години гледах от Кончето, Вихрен и другите върхове. Отгоре-надолу. И все си виках – някой ден, животът е пред мен. Вече животът не е съвсем пред мен, и всеки ден вече е ДЕН.

Тези от вас, които ни следват от известно време, знаят, че двете ми по-големи деца живеят извън България. Дъщеря ми е в Лондон, а синът ми – в Милано. Лия завърши театрално изкуство в Англия и остана там, за да продължи с магистратура и да търси възможности за реализация. Всичките ѝ приятели са там и през последната година и половина полека-лека започна да си стъпва сама на краката. Ники избра да учи сценография – сега завършва втората си година, но вече често ми говори за второ висше образование.

Пътуването да Париж бяхме планирали още преди година. Първоначално всичко започна с планиране на пътуването ни до Южна Франция. Още тогава си мислехме, дали да не тръгнем за Марсилия, да изкараме известно време в Прованс и после да летим Марсилия – Париж и от там да се приберем. Колкото повече обаче четях и планирах пътуването ни до Прованс, си давах сметка, че там са ни необходими поне 10 дни.

Миналата година, отново не успяхме да отделим време за почивка и това започна да ни натежава. Затова, лека полека, започнахме да планираме следващата си ваканция и за дестинация избахме Южна Франция и по-точно Прованс.