РОМАНТИЧНИЯТ ИМИЖД НА ПАРИЖ – ИСТИНА или МИРАЖ
Пътуването да Париж бяхме планирали още преди година. Първоначално всичко започна с планиране на пътуването ни до Южна Франция. Още тогава си мислехме, дали да не тръгнем за Марсилия, да изкараме известно време в Прованс и после да летим Марсилия – Париж и от там да се приберем. Колкото повече обаче четях и планирах пътуването ни до Прованс, си давах сметка, че там са ни необходими поне 10 дни. Те така и не ни стигнаха, а за Париж си трябват поне още 4-5 дни. С пътят от Зорница до София и полети накрая установихме, че ще трябва да отсъстваме около 20 дни. За нас е невъзможно, поне за момента, да сме толкова дълго време далеч от „Нашето място“. Затова решихме да разделим нашето опознаване на Франция на две пътувания. За пътуването ни в Южна Франция избрахме края на юни, като за това пътуване можете също да прочетете в блога. За Париж се спряхме на втората половина от септември – моите проучвания показваха, че септември по принцип е топъл и сух месец във френската столица и като цяло, в този период наплива на туристи е по-малък.
Естествено, за една година, динамиката на живота при нас се измени в една или друга степен. Най-вече бяхме готови да стартираме онлайн курсовете по математика и пътуването в края на септември започна да изглежда притеснително. Все повече се чудех, дали да не се откажем. Но, тогава се намеси Иван – той беше категоричен, че отиваме. Като изключим факта, че цяла година сме спестявали за да си позволим това пътуване и голяма част от разходите са платени, което за хора, които си изкарват прехраната с много труд не е без значение, то реално имахме нужда от малко промяна, тъй като тази година беше напрегната за нас.
Как се подготвихме за пътуването?
Самолетни билети. Първо, разбира се избрахме дати и купихме самолетните билети. Важно е да се знае, че близките до Париж летища са Орли и Шарл де Гол. От тях до център на Париж е 30-45 минути при нормален трафик. Нискотарифните авиолинии, обаче кацат на летище Бов-Тил. То вече е на 90 км. от Париж и тук придвижването е над час и половина. Ние избрахме билети на България Еър: София – Шарл де Гол.
Квартира. Следващото логично е избора на квартира. Започнах да гредам различни апартаменти в Airbnb и да си ги селектирам в отделна папка. Нещо много важно тук – забавих се само два месеца с избора на квартира и когат накрая решх, че е време да я резервирам, в папката ми бяха останали свободни само няколко от избраните квартири. Тоест – десет месеца по-рано е напълно нормално да запазите квартира, ако искате да имате добър избор. Ние все пак имахме късмет – квартирата, която окончателно запазихме беше много уютна и с прекрасна хазайка. Кварталът се оказа също чудесен – в центъра на Париж, но извън основните туристически обекти, населен предимно с млади хора, французи, пълен с типични кафенета, пекарни и ресторантчета, близо до метрото, на 20 минути пеша от Монтмартър и на 30 минути пеша от Триумфалната арка.
Планиране на програмата. Ние обаче не отивахме в Париж, за да стоим в квартирата си, а да видим определени места. Тук е важно да се има предвид следното – ако например стария Рим, е ориентиран около една основна улица и стига да попаднеш на нея, без проблем можеш да стигнеш да основните забележителности и да се оправиш като цяло сам, то за да усетиш очарованието на Париж, трябва да посетиш някои важни квартали. Някои ще кажат, че и в Париж, всичко е ориентирано около една улица – тръгваш от Айфеловата кула, минаваш покрай Триумфалната арка, продържаваш по Шан-з-Елизе, стигаш до Музея Орсай, градините Тюлери и Лувъра, преминаваш покрай Големия и Малкия дворец, по моста Александър III, Парламента и стигаш до Нотр Дам. Да, това е стандартната разходка в Париж, но тази разходка, колкото и да е впечатляваща, няма да ви потопи в онази силно притегателна част на града, която сме виждали по филми и снимки. В тази разходка няма да усетите магията на града. Магията на Париж е в малките улички на Монтмартър, Стария град, Латинския квартал, Льо Маре, Еврейския квартал. Но истината е, че ако отидете сами в тези квартали, шансът да откриете съкровищата в тях е минимален. Трябва или някой да ви е завел или да имате повече време да опознавате по-бавно града. Ние разполагахме с точно 4 дни, затова решихме да не експериментираме и се възползвахме от приложението Go Guide, където резервирахме предвратилено разходки в тези квартали с екскурзовод. Това се оказа едно от най-правилните ни решения. Попаднахме на страхотни професионалисти, които разкриха пред нас места, разказаха ни истории свръзани с тези места, показаха ни гледки, до които ние никога нямаше да стигнем сами за толкова кратко време. За нас всяка разходка се превърна в истинки вънуващо приключение, което ни откриваше цял нов свят. Така, че аз лично искрено препоръчвам – ако пътувате за първи път в Париж, по-добре спестете от квартира, но не и от планирано разглеждане на града, с професионален екскурзовод.
Седващата важна стъпка е покупката на билети за музеи и галерии, които искате да посетите – направето го също предварително, за да си спестите опашките. Като цяло – покупката на билети и резервирането на разходки с екскурзовод трябва да се случи минимум 6 – 7 седмици преди пътуването. Аз го направих 5 седмици по-рано и ми се наложи да нагодя програмата спрямо свободните възможности, а не спрямо моите желания. За това отново използвах приложението Go Guide. Изключително удобно и лесно за ползване!
Последно – да отидете в Париж и да не направите нощна разходка е направо грехота. Светлините на този град са много голяма част от магията му. И тъй като ние пътувахме непосредствено преди рожденния ден на Иван, специален подарък за него беше нашата нощна разходка с корабче по река Сена. Не мога ди ви предам видяното с думи. Това е приказно преживяване, което остава за цял живот. Ще направя само следното сравнение – преди да се качим на корабчето видяхме Айфеловата кула на светло. Красива е, но не мога да кажа, че предизвика някакво изключително въление в нас. Час и половина по-късно я видяхме от корабчето осветена и това е гледка, която никога няма да забравя. Това е един от онези вълнуващи и красиви моменти в живота, към които като се връщаш и сърцето ти отново започва да бие по-бързо и някак се чувстваш щастлив, че си бил там и си видял.
Ден 1: И така, след толкова приготовления, на 21 септеври търгнахме за София, а на 22 септември – понеделник рано сутринта излетяхме за Париж. Докато стягах багажа на 21 септември, прогнозата за времето беше разкъсана облачност в понеделник и слънчево до края на седмицата, с температури от 18 – 19 градуса. Бях затворила вече куфарите, когато една натрапчива мисъл ме накара да ги отворя отново, да сложа чадър и по два пуловера. Кацнахме на 10 градуса и когато погеднахме отново прогнозата нещата рязко се бяха променили – максимални температури 11 – 12 градуса, дъжд и вятър цялата седмица. Това е един от тези моменти в живота, когато имаш право на избор – да се вторачиш във времето, фактор, който е изцяло извън твой контрол или напълно да се отдадеш на това, за което си отишъл на някое място и лощото време да се окаже незначителен фактор. На никой не му е приятно да отиде на екскурзия и да попадне на лошо време – и за нас първоначално това беше шокиращо, но сега когато се връщам назад, мога да кажа, че това беше едно от най-вълшебните ни пътувания. И двамата почти не си спомняме времето, но в детайли си спомняме карсотата и магията на този град.
Придвижването в Париж. Тук е време да кажем няколко думи за придвижването в Париж. Нашата хазяйка ни беше препоръчала да ползваме метрото, а ако искаме кола приложенията Uber или Bolt. Бях инсталирала Uber на телефона си предварително. На летището установихме, че два билета за метрото от летището до центъра и цената на Uber са почти единтични. Цената на два билета беше 36 евро, а цената на Uber – 46 евро. Разбира се, решихме да се придвижим с кола от летището – все пак бяхме с багаж, а и за първи път идвахме в града. Тъкмо да поръчам колата и приложението на Uber ме изхвърли и поиска нова регистрация. Нямахме време вече за това и спряхме директно едно от такситата на летището. Човека ни обяви същата цена. Оказа се, че всички таксита работят с една и съща тарифа от и до летището и няма опасност да бъдете измамени. Цената се казва още като ви вземат. През четирите си дни престой, първо се возихме с колите на приложението Bolt – горе долу 12 евро на едно пътуване. На третия ден Иван си свали приложението Paris Metro – напълно безплатно е, и два дни се возихме с метрото. Самото метро е доста добре организирано, а приложението директно ви дава кои линии да използвате по зададен от вас маршрут. Машините за покупка на билети имат избор от поне четири езика, така че и туристите лесно да използват този транспорт. При покупката на първия билет, трябва да си купите и пластика под формата на карта и след това, само зареждате тази карта, с брой билети, които ви е необходим. Не се изкушавайте да се возите в метрото без зареден билет – доста често правят проверки, като до контрольора стои и полицай.
Да се върнем на нашия първи ден. Той беше посветен на квартала Монтмартър. Общо взето имахме време да се настаним, да посетим най-близката пекарна и да опитаме набързо поне част от асортимента – ние сме големи фенове на френските тарталети с ягоди, кроасаните, багетите, черния хляб с квас и еклерите. След това тръгнахме към първата ни разходка. В понеделник, в Париж вече беше студено, но поне слънчево. Имахме много добър гид, който изключително увлекателно ни разказа за историята на единствения хълм в Париж, за филмите, които са снимани в него, за известните му обитатели в различни епохи. Видяхме къщата, в която е живял Пиксо, къщата на Далида, най-красивата улица в Париж, площада на художниците, уличното изкуство, стената на любовта, на която пише на две места „Обичам те“ (няма друг език, на който надписа да се повтаря – само на български), малката тайна гледка към Айфеловата кула, която директно те пренася във филма Рататуи, пейзажи вдъхновили картини на Ван Гог – все неща, които трудно ще откриеш сам. Тук разбрахме и това, че из целия град има изградени чешми – доста красиви, бих казала, от които можеш по всяко време да пиеш или да си налееш вода, напълно безплатно рабира се. Още тези първи няколко часа ни изпълниха с такова възхищение и толкова приятни емоции, че дори и не се замислихме повече каква е погнозата за времето – усещахме, че ни чака вълшебно приключение!
Ден 2: Първи ден от много месеци насам, в който станахме без аларма! Пихме на спокойствие чай, кафе, хапнахме топъл кроасан, тарталета с ягоди, разбира се – аз лично имам опасения, че изядох твърде много от тях, поръчахме един Bolt и стигнахме пред музея Орсай. Един от най-чаканите моменти. Обичаме импресионистите, особено Ван Гог, а в този музей те са на почит. Разбира се, бяхме си купили билет предварително с точен час и без да чакаме на дългите опашки директно влязохме. Разгледахме цялата експозиция – Иван много се впечатли от мебелите в стил Арт Нуво, но първо започахме от последния етаж и крилото с импресионизъм. Не бях плакала пред картина, но дори на Иван, който като мъж е по-държелив, очите му се насълзиха пред „Нощното небе“. Гледана толкова пъти на снимки, всъщност накрая като застанеш пред нея, сякаш усещаш болката на самия художник и красотата на душата му. Сега докато пиша тези редове картината е отново и отново пред очите ми, усещането за срещата с нея.
От музея се отправихме към Стария град – или Сен Жермен. Имахме време, затова седнахме да обядваме и да се стоплим в много уютен ресторант в квартала. Може би сега е времето да кажа, че в Париж всички се държат добре с чужденците – или поне ние това видяхме. Ние не говорим френски. Аз положих усилия последната година да понауча някоя и друга дума и гледам да си кажа някакъв репертоар, но хората веднага разбират, че си чужденец и ако се държиш възпитано с тях и те се държат така. Доста от тях говорят английски и никъде не сме имали проблем да се разберем. Да, понякога на френско-английски, но по-принцип ако си решил да опознаеш една държава, не е лошо да понаучиш поне 200 думи, с които поне базово да можеш да се разбереш.
Разходката в Стария град и Латинския квартал беше следващото изпълващо сетивата ни приключение. Тук отново бяхме с екскурзовод, който също оживи по най-красив начин улиците и сградите на тези квартали. Кафенето на Хемингуей и Сартър, семейното магазинче за ръчен шоколад, катедралата. Най-впечатляващи тук за мен бяха Градините на Люксембург и …. топлия шоколад на „Анджелина“. Да, имахме страхотен късмет, че в началото на Градините имаше малко кафене на „Анджелина“, където нямаше опашки и в края на разходката си, можахме да седнем и да се насладим на чаша топъл шоколад. Дали шоколадът там наистина е толкова добър, колкото се говори – да, топлият шоколад на „Анджелина“ е пир за сетивата, аз лично не мисля, че някога съм пила по-добра топла напитка!
И така, стоплени и заредени с енергия се отправихме към Айфеловата кула – тук взехме втория Bolt за деня, защото тепърва предстоеше най-хубавото – вечерна разходка с корабче по Сена, а нашето корабче тръгваше от доковете точно под кулата. По-горе вече споделих нашите впечатления от тази разходка – за нас това са едни от най-ярките спомени от това пътуване.
Ден 3: Тъй като предишния ден бяхме прекарали много време навън и малко бяхме се понамръзнали, в сряда си останахме малко повече вкъщи, поспахме, постоплихме се – имахме резервация чак привечер за разглеждане на Лувъра. Разбира се, излязохме доста по-рано и решихме да видим Галерия „Лафайет“. Това е търговски център и интересното в него е дизайнът на основния вътрешен кръг и тавана, направен с изключетелно красиви стенописи. Тук за мен беше единственото леко разочарование – единственото място, което изглеждаше по-добре на снимки отколкото наживо. Бях останал с впечатление, че пространството е по-голямо. Реално то е така натъпкано с магазини и хора, че е трудно да се отпуснеш и да се насладиш на красивия дизайн. Тук стояхме десетина минути и се отправихме към Градините Тюйлери. На мен лично Градините Люксембург повече ми допаднаха, но предстоеше влизането ни в Лувъра. Разбира се – отново с много добър екскурзовод, който ни преведе през най-известните произведения в Лувъра и разбира се най-известното – Мона Лиза. Тук можете да кажете – хм, тривиално. Да, ама не. Едва тук, наистина разбрахме, какво е толкова специалното на този картина. Екскурзоводът ни показа картини от епохата, разказа ни за новата техника, която измисля Леонардо с Мона Лиза и накрая, когато застанеш пред нея, вижаш огромния скок в мисленето, който художника прави с тази картина. Тя наитина е жива и много завладяваща. Втора картина от това ни пътуване, която действа хипнотично и която колкото и пъти да си виждал на снимка, знаеш, че никога няма да забравиш наживо.
Ден 4: Последен ден за нас в Париж от това ни пътуване. Имахме билети за покрива на Триумфалната Арка и денят започна от там. Париж от тази височина изглежда още по-красив и подреден. Замислих се, че тази гледка вечер, ще е още по-красива. От тук направихме класическата разходка: по Шан-з-Елизе, покрай Големия и Малкия дворец, по моста Александър III и пред Парламента хванахме метрото до Нотр Дам. Катедралата разгледахме отново с екскуровод, като поне за мен беше много интересно, колко обединено са реагирали хората при пожара за да спасят униканите картини и стъклописи в Нотр Дам. Когато застанеш пред изписаните прозорци на храма, чак можеш да усетиш болката, от това каква загуба би било тази красота да изгори.
Финалната разходка за нас беше посветена на квартала Льо Маре и Еврейския квартал. Както казват хората – запазихме най-доброто за накрая. Вървиш и душата ти се изпълва с възхищение. Нашият екскурзовод отново ни заведе до скритите съкровища и на това място – пешаходни зони, галерии, домът на Виктор Юго, калдаръмени улички, поредната внушителна катедрала и уникални магазини, пекарни, кафенета. Тук имах чувството, че се намирам в град във града. Уникално чувство на уют и финес. Пътешествието си в Париж, завършихме с топли палачинки.
