Преди много години, по време на една служебна командировка, за първи път минах покрай язовир Въча. Спомням си само едно – спрях колата почти инстинктивно, слязох и останах няколко минути безмълвна. Имаше нещо в този огромен воден простор, сгушен между стръмните родопски склонове, което ме накара да забравя накъде съм тръгнала.
Оттогава си обещавах някой ден да се върна.
И така, два дни преди рождения ми ден, натоварихме Бела и Драга в колата и потеглихме.
Пътят от Зорница до язовир Въча е около два часа и сам по себе си е чудесно преживяване. Преминава през Чепеларе, Стойките, Широка лъка, а след Девин продължава към Михалково. По пътя се откриват впечатляващи гледки към язовир „Цанков камък“ и неговите красиви меандри. За съжаление, почти няма къде човек да спре спокойно и да им се порадва, но дори само гледката през прозореца си заслужава.
Ако не бързате, направете си кратка спирка в Широка лъка за кафе. Планинските пътища не обичат бързането, а и Родопите винаги възнаграждават онези, които си позволяват да намалят темпото.
Най-удобното място за паркиране е комплекс „Чилингира“. Там има просторен паркинг, а началото на екопътеката е точно срещу комплекса, до автобусната спирка.
Добре е обаче да знаете нещо още преди да тръгнете.
Първите десетина минути са най-трудната част от маршрута. Пътеката започва със стръмни метални стълби, а след тях преминава през каменист и скалист участък. Не е дълъг, но не бих го препоръчала на хора със затруднено придвижване, на много малки деца или на стопани на по-едри кучета.
Ние бяхме с Бела и Драга и, честно казано, именно това се оказа най-голямото ни приключение за деня.
Бела е убедена, че светът трябва да бъде обиколен възможно най-бързо, а Драга, нашата каракачанка, изпитва искрен респект към високите места. Комбинацията между куче, което иска да тича напред, и друго, което се опитва да се отдалечи от ръба на пътеката, превърна първото изкачване в истинско изпитание. За щастие Иван запази обичайното си спокойствие и успя да се справи блестящо.
На връщане вече всичко беше много по-лесно. След два часа разходка и двете бяха приятно уморени и далеч по-склонни да следват темпото на водача си.
След първото изкачване пътеката напълно променя характера си.
Става почти равна, приятна за вървене и постепенно започва да разкрива една след друга прекрасни гледки към язовира. На няколко места човек просто спира, без да говори. Цветът на водата непрекъснато се променя според слънцето, а стръмните склонове на Родопите се отразяват като в огледало.
Маршрутът завършва при Кутрьов камък – скален нос с издигнат кръст, откъдето се открива една от най-красивите панорами към язовир Въча. Именно там си дадох сметка защо толкова години помнех това място.
Разходката в двете посоки отнема около два часа и е напълно подходяща за хора с нормална физическа подготовка.
Ако решите да тръгнете, носете си достатъчно вода и шапка. По маршрута няма чешми, а през лятото слънцето се усеща доста силно. Ако сте с куче, вземете поне двойно повече вода, отколкото смятате, че ще ви трябва. Ние не го направихме и Бела и Драга с удоволствие изпиха почти всичките ни запаси. Както се казва – те не са виновни, че стопаните им понякога подценяват жегата.
Задължително обуйте стабилни туристически обувки с добро сцепление. Най-вече за първата част на маршрута ще сте благодарни, че сте го направили.
След разходката можете да обядвате в ресторанта на комплекс „Чилингира“ или да слезете съвсем близо до брега на язовира и да се порадвате още малко на спокойствието му.
Ние не останахме дълго. Беше горещ следобед, а не искахме да оставяме Бела и Драга сами.
Но си тръгнахме с усещането, че това е едно от онези места, на които човек не отива, за да отбележи поредната разходка.
Отива, за да си припомни колко величествени могат да бъдат Родопите.
Понякога най-хубавите места се оказват съвсем близо до дома. Свикваме да мечтаем за далечни пътешествия, а забравяме, че само на два часа от Зорница ни чака един от най-красивите язовири в България. Ако още не сте вървели по екопътека „Чилингира“, подарете си един ден. Родопите почти винаги се отблагодаряват на хората, които им отделят време.
Практична информация
📍 Разстояние от Зорница: около 2 часа
🥾 Маршрут: около 2 часа (отиване и връщане)
🥤 Носете: вода, шапка, туристически обувки
🐕 Подходящо за кучета: Да, но първите 10 минути са стръмни и изискват повече внимание.
☀️ Най-подходящ сезон: пролет, ранно лято и есен.
