Миналата година, отново не успяхме да отделим време за почивка и това започна да ни натежава. Затова, лека полека, започнахме да планираме следващата си ваканция и за дестинация избахме Южна Франция и по-точно Прованс. И двамата с Иван не бяхме ходили в тази част на света и решихме, че звучи като примамливо място за ваканция. Първо започнах да чета блогове и да гледам влогове, за да се ориентирам, в коя част на Прованс е най-добре да отидем. След доста четене и разглеждане, мненията се обединяваха около селището Gordes. Наричаха го сърцето на Прованс. Втората стъпка беше да проверим цените на квартирите. Близо месец търсих и гледах квартири, но това което ми харесваше беше твърде скъпо, а това което ни беше по джобът не ми харесваше. Така един ден, съвсем случайно попаднах на прекрасно студио в Lacoste – селце, на около 10 км. от Gordes. Плени ме гледката от терасата и изключително уютната обстановка на самото студио. Преди да направя резервациите за настаняването, разбира се трябваше да уточним транспорта. С Иван имахме известно чудене, дали да не тръгнем с нашата кола и да си направим малка разходка из Италия и Франция, но изчислихме, че това ще ни отнеме окол 6 дни в път и ни се стори твърде дълго – все пак искахме да останем поне седмица във Франция. Проверката на самолетните билети показа две възможности – директен полет до Ница, но тя беше на повече от два часа и половина от място ни на настаняване, а и билетите бяха доста скъпи. Затова се спряхме на полетите до Марсилия, като на отиване летяхме с прекачване през Франкфурт, а на връщане – през Виена. И така, горе долу 9 месеца преди самата ваканция основната организация беше направена.
Как се подготвихме за това пътуване? Първо, си купихме и трите книги на Питър Мейл – „Една година в Прованс“, „Отново в Прованс“ и „Завинаги в Прованс“. Питър Мейл е британски автор, който се премества да живее в Прованс, тук пише няколко книги, вдъхновени от живота на хората в тази област на Франция, като по книгата му „Добра година“ е направен и така известния филм. Винаги, когато пътуваме към нова дестинация, за нас е важно да се подготвим по най-добрия начин за да можем максимално да се потопим в атмосферата.
Като втора стъпка от подготовката, аз започнах да уча френски. Иван каза, че няма да успее да се справи с тази задача, затова аз реших да се пробвам. Горе долу за шест месеца, се научих да чета на френски относително сносно, наичух около 300 базови думи и спрежението на някои основни глаголи. Не съм имала време да уча всуки ден и постигнатото не беше много, но ми беше от голяма помощ. Можех доста сполучливо да си купя храна, да поздравя, да кажа, че не говоря френски и да попитам учтиво, дали събеседника ми говори английски, да разбера колко ми е сметката – прости неща, но полезни. Особено факта, че се понаучих да чета – така можех да използвам google translate напълно успешно и да задавам въпросите си правилно. Разбира се на място, човек доста се панира, като трябва да практикува нов език, но това усилие ни е отплати, защото хората винаги реагират с допълнително внимание към чуждеци, които полагат усилия да говорят езика им.
Следващата голяма стъпка от нашата организация е: „Кой ще гледа домашните ни любимци и ще се грижи а имота в наше отсъствие?“. Това е една от най-важните и трудни организации, които трябва да се направят за всяко наше пътуване. Тази година исках да намеря устойчиво решение на въпроса. Тогава попаднах на фирма „Петранга“, които предлагат професионални гледачи на домашни любимци, не в хотел, а при желание в дома на стопанина. Свързах се с тях още миналата година и направих запитване. От фирмата подходиха доста професионално и започнаха да търсят нашия човек. Така при нас на 3 юни пристигна едно прекрасно младо момиче – Катерина и пое грижата за животните и „Нашето място“ по време на нашето отсъствие.
Последната брънка от нашето пътуване, беше осигуряването на кола под наем. Това беше и единственната част, която не протече гладко. До сега бях наемала кола в чужда държава само веднъж и то преди 15 години. Тогава не срещнах проблем, реших, че и сега няма какво толкова да се притеснявам. Това беше едиствения аспект от нашето пътуване, който не проучих по-подробно и просто направих резервация през CarJet. Това се оказа голяма грешка – няма да влизам в подробности, но никога не правете резервация през тази платформа. Те не са реално фирмата, която отдава колите на място, а само платформа посредник. Нямат никаква яснота, за реалните условия при които ще поучите колата и застраховката, която ви продават е толкова неизгодна, че на място се налага да платите нова, която разбира се е около 3 пъти по-висока. Френската компания, от която реално взехме колата е GoldCar и те бях изключително внимателни и направих всичко възможно да вземем колата по най-добрия начин, но накрая платихме двойно на това което в началото бяхме планирали и то изцяло по вина на абсолютната некомпетенстност на CarJet. Тук бих ви препоръчала винаги да правите резервация директно през фирмата, която реално ще ви отдаде колата и имайте предвид – за тази част на Франция, наем на кола под 50 – 60 евро на ден с включена пълна застраховка е нереална. Да спестявате от пълната застраховка е абсолютно неразумно и ще ви коства огромен депозит. Изчетох доста коментари и форуми по този въпрос – при връщане на колата, фирмата редовно намира щети. Още повече, никога не сте застраховани от това да ви одраскат на паркинг. Ние сме пазили нашата кола, като очите си, но и нас ни одраскаха на паркинг и то в наше отсъствие. Иди доказвай, че нямаш вина. Няколко часа след като върнахме колата, получихме и протокола от огледа – бяха записали множество малки щети – освен одраскването, за което знаехме, които ние освен, че не сме забелязали, така и не мисля че имаме някаква вина за тях, а дори и не съм убедена, че наистина са същестували. Но тук спор не можеш да провеждаш. При пълна застраховка, просто те уведомяват за тях, в рамките на протокала и ти благодарят, че си бил техен клиент. При непълна застраховка, плащаш всички щети и гониш застрахователя да му доказваш, че ти не си виновен за тях.
На 4 юни, ние заминахме за София, а на 5 юни сутринта отлетяхме за Марсилия. Кацнахме към 18.00 часа, горе долу за около час и половина се оправихме и с взимането багажа и колата и поехме към нашето дълго чакано приключение в Прованса! Постепенно оставихме големият град зад гърба си и навлязохме в земя на маслинови горички, лозя, черешови градини, лавандулови полета и малки китни селца сгушени в полите на планината Люберон. Пристигнахме в Lacoste към 21.00 вечерта. Ако планирате пътуване в Прованс, не ропускайте Lacoste. От всичко, което видяхме, това селце ни остана фаворит – толкова красиво, че на моменти се чудиш дали не си попаднал в декор от филм. В самото селце не могат да се движат коли – уличките са тесни калдаръмени, къщите са каменни, обвити от красива растителност. От селцето се разкриват прекрасни гледки към лозя и лавандулови полета и отсрещното селце Bonnieux. И сякаш за да се почувстваме наистина добре дошли, в мига в който пристигнахме и извадихме куфарите от колата, от една малка уличка на паркинга излезе един от жителите на селото, усмихна ни се широко, поздрави ни и ни пожел добре дошли. После отмина и си продължи по пътя. Още тук митът за френската студенина за нас беше развенчан и така продължи до края на пътуването.
Ден 1: На 6 юни се събудихме на място огряно от слънце, пихме по един чай и тръгнахме по начертаната програма. В този ден разгледахме Gordes, Roussilon и направихме малък пазар на някои хранителни продукти – предимно плодове, зеленчуци, зехтин и хляб в Apt.
Gordes е прекрасно крепостно селище в сърцето на Прованс. Тук ще откриете множество красиви сгради, спиращи дъха гледки от крепостната стена, стръмни павирани училки, прищипани от старинните сгради – това беше градчето с най-стръмните улички – носете си гуменки в чантата. В Gordes ще откриете кокетно фермерско магазинче, две хлебарници, уникални ресторантчета и сладкарнички с фини сладкиши на витрините, а също и ресторант с Мишлен звезда. В Gordes се намира и станалия популярен ресторант от филма „Емили в Париж“ от серията, в която тя заминава за промоцията на Макларън в Прованс. Точно тук, е снимана сцената, в която тя и Габриел обядват на терасата на луксозен френски ресотрант. Истинското му име е Clover Gordes. Не сме го посещавали – цените му са малко височки, а и ние отдавна се ханим доста просто, но за ценителите на изисканата кухня, това може да е едно прекрасно преживяване. В Gordes е сниман и друг известен филм „Добра година“ – тук, точно на площада с фонтана са заснети сцените в ресторанта на Фани. В този район – между Gordes и Bonnieux се намира и имението от филма.
Следващата спирка от този ден, за нас беше в селцето Roussilon, което е известно с червените си глини. Тук всички къщи са червеникави и от края на селото се разкрива великолепна гледка към червените скали от където се добива и глината. Селцето е малко и уютно и приятно „втъкнато“ в горите на планината Luberon.
Последната дестинация за този ден беше Apt, който като по-голямо населено място предагаше и повече възможности за необходимия ни пазар на плодове, зеленчуци, хляб, маслини и зехтин. Тук, в покрайнините на града попаднахме на един супер добър магазин, който точно отговаряше на нашите изисквания – беше специализиран за продажба на плодове и зеленчуци – Mangeons FRAIS. Изобилието беше невероятно, плодовете и зеленчуците бяха отлично качество, подредени като за изложба, получихме супер добро обслужване, а цените….цените бяха по-ниски от Лидл България. В непосредствена близост до този магазин открихме и най-добрата пекарна, за цялото ни пътуване – имаше поне 20 вида хляб – ние се спряхме на пълнозърнести хлябове с квас и трябва да призная, че отдавна не бях яла толкова вкусен хляб. Разира се не подминахме щанда с кроасани и уникално изобилие от тарталети и всякакви видове сладкиши. Тук направихме най-добрия пазар на хранителни продукти за целия си престой.
Ден 2: По план на следващия ден тръгнахме към Saint-Rémy-de-Provence. Основна задача – да посетим абатството, в което Винсент ван Гог е живял, лекувал се е и е рисувал. Първото нещо, като тръгнете към туристическа дестинация, разбира се е да се ориентирате къде е паркинга. В Южна Франция, това като цяло е добре и ясно организирано, има табелки и на всеки паркинг има машини за плащане. Можете да изберете от няколко езика и продължителност на престоя. Ние успяхме да паркираме на паркинга точно до началото на централната улица. Тук попаднахме и на първия си пазар в Проваса, което е приятно и пъстро събитие. Хората са усмихнати, на сергиите можете обикновено да откриете изобилие от плодове, зеленчуци, сирене, маслини, зехтин, подправки и разбира се марсилски сапун. Градът беше пълен с хора и ние след като се снабдихме с нужната ни дажба сапун за подаръци, се отправихме към туристическия център. Във всяко селце или градче има такъв и там можете наистина да получите важна информация за забележителностите, карта на града и необходимите инструкции. За наш късмет, туристическият център на Saint-Rémy-de-Provence се намираше точно на пътя на Винсент ван Гог. Това е улица, по която през няколко метра са поставени метални пластини по тротоара, с надпис „Vincent” и ако ги следваш стигаш до абатството. По пътя са потавени и информационни табелки с картини, които Винсент ван Гог е рисувал точно по време на престоя си в Прованса и под всяка една от тях е отпечатано оригинално писмо на художника до негови близки и приятели, което в повечето случаи описва историята на картината. Изключително интересно, особено за любителите на изкуството. В абатсвото човек може да разгледа стаите, в които е живял Винсент ван Гог, а също и градината, в която е рисувал. За нас това преживяване беше изключително приятно, научихме много нови неща за художник, който харесваме, а самото място е много тихо, спокойно и красиво.
Ден 3: По план в този ден трябваше да тръгнем към Aix-en-Provence, нои двамата с Иван страшно ни привличаше селцето, което се виждаше от нашата тераса – Bonnieux. Така, че отново тръгнахме по тесния път покрай лавандуовото поле в подножието на нашето селце, покрай черешовите градини и в Bonnieux. Беше неделен ден и очаквахме всичко да е затворено и селцето по-скоро да е спокойно. Нищо не се оказа затворено – всички кафенета работеха, а ние лека полека се качихме към катедралата на върха на селцето. Тук в градината около сградата открихме уникално красиви вековни дървета – като стражи на времето, те стояха непокътнати. Впечатляващо беше да застанеш до тях, да видиш как човекът не ги е унищожил, а е вписал това което е построил по най-добрия начин за да ги запази. От катедралата, се спуснахме към центъра на селцето и попаднахме на втория си пазар – пъстрите сергии, веднага саздават настроение, но тук имахме и късмета да попаднем на състезание на френски готвачи, като журите беше от двама готвачи с мишлен звезди. От площада свиреше приятна френска музика, а хората се бяха събрали и наблюдаваха това кулинарно шоу. От този пазар купих най-вкусният зехтин който някога съм опитвала. Той не се продава масово по магазините, защото е на малък местен производител – ако някога попаднете на него – не се колебайте. Предлагат зехтин от черни маслини, от зелени маслини и ферментирал зехтин от зелени маслини. Аз избрах последния и бутилчицата беше изядена точно за два дни. Можете да видите снимка в карусела, ако планирате да пътувате в този регион и имате желание да потърсите производителя.
Ден 4: По план, този ден тръгнахме към Лазурния бряг и по-точно, към малко градче в близост до Марсилия – Cassis. От снимките, които бяхме гледали, най-много ни привлякоха невероятно красивите диви плажове и фактът, че градчето граничеше с национален парк. И така, рано сутринта пъхнахме по един кат бански в чантата, облякохме морските дрехи и потеглихме. Очаквахме, че до там ще се движим по магистрала, но навигацията се оказа на друго мнение и докато се усетим бяхме навлезли в планината Люберон, а това доведе след себе си живописен път и множество малки селца и красиви имения. Пътувахме бавно и се наслаждавахме масимално на всичко, което ни заобикаляше. И така лека полека, докато се усетим се оказахме в покрайнините на Aix-en-Provence. Очевидно нашата навигация е била предварително запозната с плановете ни да посетим града предния ден и беше решила да ни го покаже, пък дори и за малко. Нямаше как да не се отклоним и да не влезем в града. Паркирахме точно в центъра, в паркинга на голям МОЛ и излизайки на площада, видяхме прекрасно влакче, което прави туристически обиколки в града. На нас точно това ни трябваше. Метнахме се на влакчето и хайде отново по тесните улички. Aix-en-Provence е аристократичен и красив град с множестово фонтани – наричат го града на стоте фонтана и разбира се, тук е живял и творил Сезан. За съжаление, любимото кафене на Сезан, култово за града, беше затворено за реконструкция, но пък минахме покрай къщата, където е живял и работил. Разбира се, за един час няма как да разгледаш град, като Aix-en-Provence, но можеш да придобиеш усещане за него. За нас вече е ясно, че това е само първото от много пътувания до Прованс, така че оставихме по-подробното опознаване на този красив град за следващ път и продължихме към Cassis, защото времете започваше да напредва. Тук ще направя едно лирично откронение на битова тема, но мисля че е важно. В тази част на Франция установихме сериозен проблем с намиране на обществена тоалетна. Това, че влизаш в кафене, не означава, че там ще има тоалетна. Същото важи и за повечето бензиностанции. Дори и за МОЛ-а, в който бяхме паркирали. Открихме тоалетна, чак на едно място за почивка на магистралата и от тогава, много внимавахме да използваме всяка налична тоалетна, защато не беше ясно кога ще намерим следваща.
С наближаването на Cassis природата леко започна да се изменя – в полезрението ни се появиха живописни високи скали и най-накрая започна да ни мирише на море. Ентусиазмът ни обаче бъзо беше охладен от действителността през юни на Лазурния бряг. Тайно се надявахме, че началото на юни е все още извън активния сезон, но уви още тук разбрахме, че жестоко сме се лъгали. Тъй като видяхме, че плажовете, за които бленуваме се намират извън самото градче – в рамките на националния парк, първо тръгнахме натам. Самият парк е касив по един особен начин – скалист, с ниска растителност. Виждаха се доста коли паркирани край пътя, с хора, които се отдаваха на занимания по трекинг. Самият парк свършва точно пред Марсилия, а навигацията ни водеше в тази посока. И тъкмо вече предвкусвахме всука на морето, когато попаднахме на бариера и стотици коли паркирани на паркинг зад бариерата, а по тротоара на същия този път се движеха още толкова хора – като мравки прибиращи се в мравуняк. Как се стига до плажът въобще не разбрахме. Просто ни стана ясно, че няма сила, която да ни накара да отидем на място, към което са се отправили толкова хора. Това си беше разочароващо, но си казахме – хайде да видим какво е в Cassis – може от там да има път към други интересни плажове. За първи път, намирането на място за паркиране ни отне близо 30 минути, но все пак Иван успя да се вреди а едно място и влязохме в градчето. Красиво малко морско градче, но натъпкано с много хора. Имахме късмет, че влязохме по обяд, защото малко след като пристигнахме, хората седнаха по ресторантите и алеята покрай кея доста се освободи. На централния плаж – игла няма къде да хвърлиш, камо ли плажна кърпа. Тогава установих нещо много важно – до всички тези красиви плажове, които съпътстват информацията, разпространена за Cassis се стига най-вече с лодка. А лодките, които пътуват до там – пълни с хора. Ясно беше, че плажът отпадна и затова просто се насладихме на една красива разходка по кея. Не мога да кажа, че стояхме дълго, но беше приятно и за първи път си казахме – тук ще е добре на пролет. Тази реплика, се превърна в основна, за вяско градче, което посетихме в следващия ден по Лазурния бряг.
Ден 5: За този ден мечтаех от дете – предстояха ни Saint Tropez, Port Grimaud и посещение при наши приятели във Frejus. Не ме вълнуваше, че Saint Tropez е курорта на богатите – ни е сме от поколението израстнало с филмите на Луи дьо Фюнес, а „Полицаят от Сен Тропе“ е един от любимите ми филми и до днес. Просто исках да видя къде е сниман, до посетим жандармерията. Чаках този ден с огромно вълнение и нетърпение. И така, тръгнахме рано, тананикахме си песничката от филма и леко и волно стигнаме до Sainte Maxime. Точно 15 км преди Saint Tropez изведнъж попаднахме в задръстване. Първоначално, това не ни притесни, но след около 20 минути в задръстване, което дори не помръдваше, ни светна червена лампа, че нещо не е наред. Пуснахме навигацията през телефона и видяхме ужасяващата истина – задръстването беше поне 2 часа… и в двете посок. Изтръпнах – реално влизане нямаше – нито в Saint Tropez, нито в Port Grimaud. Иван излезе от задръстването, отби и започна да търси алтернативни пътища, но се оказа, че няма. Решихме, че все още няма да се отказваме и ще отидем до Frejus да се видим с Анна и Георги и може би след час, два нещата може да се променят. С Анна и Георги се бяхме запознали около половин година преди това, когато те дойдоха в „Нашето място“, като наши гости. Те от известно време се бяха преместили да живеят на Лазурния бряг и се разбрахме да се видим и на тяхна територия по време на нашата почивка. Анна ни посрещна толкова топло и гостоприемно, въпреки, че напълно променихме плановете за деня и сме й толкова благодарни за отделеното време, разходката в региона и всички съвети и напътствия които ни даде в този ден, а и за пътуването като цяло. Георги беше на работа и Анна му звънна да провери дали има някава информация за задръстването, което се опитвахме да преодолеем. За мое най-голямо съжаление, новините не бяха по-добри. Ситуацията не се променяше, а да стоим с часове заклещени в задръстване и още по-лошо – къде щяхме да паркираме ако успеем да се одберем – това не беше ситуация съвместима с представите и на двама ни за почивка. Сълзите и сега са ми в очите като си спомня за този момент, но нямаше какво да направим. Анна, очевидно усещаше колко много искам да видя Saint Tropez, че дори предложи да останем за една вечер във ваканционния им апартамент и да влезем в градчето на следващия ден много рано сутринта, но аз знам, че ако нещо толкова ясно ти се казва, че в дадения момент не може да се случи, е по-добре да продължиш. Затова, послушахме нейния и на Георги съвет, качихме се на колата и тръгнахме към напълно противоположния край на Лазурния бряг – градчето Menton, което реално се намира на границата с Италия. Така решихме тръгвайки от там да минем по панорамния път, който обхожда Лазурния бряг – Menton, Eze, Monte Carlo, Monaco, Villefranche-sur-Mer, Nice, Antibes, Cannes. По принцип, за тези дестинации по план си бяхме отделили още два дни, но след лудницата, от хора и коли на която ставахме свидетели за втори ден, решихме просто да минем с колата по панорамния път, да спрем където ни хареса и да придобием общо впечатление. Яно беше, че това ще е друга ваканция, в друго време – извън сезона, когато ще разгледаме по-подробно Лазурния бряг, но бяхме тук, бях гледала толкова много снимки – имах нужда поне мъничко да зърна.
В Menton дъхът ни спря от уникалното съчетание на величествените Алпи, които свъшват в морето и красивото цветно градче, накацало в полите на планината и опиращо в морето. Влизането в Eze носеше дъх на приказка, на нещо магично и дори нереално. На всеки ъгъл в това крепостно градче те дебне Мишлен ресторант, красива къща, вълшебна уличка, стар художник, разположил ателието си до пееща чешма, на път без изход. Безмерни гледки към морето. На фона на старинните градчета, Monaco изниква някак сякаш тотално не на място с небостъргачите си току на брега на морето, а във Villefranche-sur-Mer пристигнахме леко на свечеряване, и градчето вече беше успокоило ритъма си. Ние стигнахме до тук. Имахме невероятен ден, изпълнен с много впечатления и бяхме уморени да продължим към Antibes, Cannes. Свихме към магистралата през Nice и се прибрахме отново, в спокойствието и тишината на Прованса.
Ден 6 и 7: В тези дни отдадохме значимото на Прованса. Посетихме Menerbes и там попаднахме на поредния френски пазар – страхотни са им пазарите, наистина. Ядохме топъл хляб ходихме по слънчеви улички. Запознахме се с хазяите си и им показахме, красотата на България, посетихме изложбана Dior – ей така, истинска висша мода, в нашето малко селце в Прованс. Гледахме залези, настройвахме се към факта, че ни предстои да се разделим.
Ден 8 и 9: Ставане рано сутринта – последно сбогом на френските лавандули и сърца изпълнени с очакване за дома и нашите лавандули. Два самолета и отново сме в България. Вечеря със семейството, умора, но и радост – прибирахме се. Ставане рано и пак на колата – този път, нашата. Пазар и вече бързаме. Нямам търпение да видя Родопите, да нагушкам животните. В къщи изненада – Еми, уж е дошла да почисти, а е сготвила и празничен обяд. Катя и животните ни чакат, махат се опашки, лай, прегръдки, скачане, целувки. Сядаме всички на масата – ядем топлата леща и сме добре. Пълни сме с впечатления и планове за нови приключения, но сме щастливи, че отново сме си у дома.
И тъй като до скоро, Италия беше моя голяма любов и предпочитана дестинация, ще си позволя да направя някои паралели – пояснявам – те са си мои, не ангажирам никой с тях и не са общо валидни:
Прованс или Тоскана – И ДВЕТЕ! Абсурдно е да кажа къде е по-красиво, аз бих пътувала отново и отново и на двете места. Интересното и за двете области е, че като цяло, не блестят с някаква особена природа. В България могат да се намерят много по-красиви като природа места – най-малкото гледката от нашия прозорец е наистина спираща дъха, но както в Прованс, така и в Тоскана, намесата на човека е направила тези области така красиви. Човешката намеса, не е унищожила природата, а така се е вписала, така я е допълнила, че именно човекът е направил тези две области толкова силно привлекателни. Такива места, ти връщат вярата именно в човека – защото на много места по света, можеш да се възхищаваш на природата, но чувството да попаденш на толкова добра харманоия между природни дадености и човешка намеса е някак изпълващо с възторг и надежда.
Gordes или San Geminiano – много харесах красивият френски крепостен град, но San Geminiano остава любов завинаги – има нещо в това градче, което го прави ужасно привлекателно и за момента, поне за мен остава фаворит.
Aix-en-Provence или Florence – тук отново италианският град ми остава на сърце. Във Флоренция човек попада в изсукството, то го заобикаля отвсякъде и просто живееш и дишаш във него. Всяко кътче те възхищава и удивлява.
Храната във Франция или храната в Италия – не вярвах, че някога ще го кажа, но храната във Франция. Тук наистина бяхме удивени от качеството на храната, която на всичкото отгоре се оказа и на по-достъпни цени от България. Тук ресторантите, сладкарниците, пекарните просто бяха по-привлекателни.
Отношението към чужденците в Прованс или отношението към чужденците в Тоскана – вярвате или не – тук отявлен фаворит ни е Франция. Митовете за киселите французи, за нас тук бяха развенчани. Толкова усмихнати и приветливи хора на едно място отдавна не бях виждала. Французойка ни гони на паркинг, за да ни каже, че излиза от паркинга и може да ни отстъпи мястото си, французин ни преследва с празна количка в супермаркет, за да ни я даде, да не ходим за друга, първият човек, който видяхме по нощите в Лакоста, беше французин, който ни поздрави с така широка усмивка. Навсякъде се чувствахме желани, никъде нямахме проблем с езика.
